УХАПВАНЕ ОТ КЪРЛЕЖ – МАРСИЛСКА ТРЕСКА

 

Пролетта е сезона, когато се увеличават ухапванията от кърлежи.

КАКВО да правим след ухапване ?

Какви болести може да очакваме?

Как се изважда кърлеж?

Да се правят ли ваксини ?

Това са част от въпросите, които ни вълнува ,след неприятното ухапване.

Важното е да не изпадаме в паника , да не предприемаме нищо самостоятелно и веднага да потърсим лекарска помощ.

Първо искам да ви успокоя – една малка част от кърлежите пренасят болести . Така ,че ухапване от кърлеж не е равно на заболяване.

Не е за пренебрегване факта, че при правилна и навременна диагноза всички появили се болести се лекуват.

За това ние трябва да съдействаме на лекаря .

И така – най –честата болест , причинена от ухапване от кърлеж е МАРСИЛСКАТА ТРЕСКА.

Първото нейно описание е направено през 1910 година в Тунис.

Тя се причинява от Рикетсия – дребен кокобацил с големина 1 микромет.

Той е слабо устойчив на външна среда и дезинфекциозни средства.

Марсилската треска е зооноза. Това означава ,че предимно кучета и други животни са резервоар на инфекцията.

Човека случайно се вмъква във веригата – кърлеж-куче-кърлеж-човек и е крайно звено в нея – не може да продължи разпространението на болестта. /болния не е заразен/

Заразяването става при ухапване от кърлеж и попадането на рикетсии в раничката.

Много са редки случаите на заболяване след разтриване с пръсти на кърлежа.

Сезонността е пролет –лято-ранна есен.

След ухапването в областта на раната попадат рикетсиите, които бързо се внедряват в околните капиляри и вени.

По кожата в тази област се развива възпаление със зачервяване. В центъра се оформя малко мехурче, което много бързо се разязвява и се покрива с черна коричка.

Така се формира първичния афект, който е доказателен за болестта и се нарича черно петно /tache noire/.

В края на инкубационния период причинителите – рикетсиите попадат в кръвта , а чрез нея достигат всички органи.

От ухапването до първите симптоми могат да минат 4 – 10 дни.

Тъй като ухапването е беболезнено болните не го усещат, не забелязват описания първичен афект и пристагат при лекаря при една развита картина на болестта – но късна.

Обикновено пациентите са били лекувани с много различни антибиотици, но въпреки това високата температура не се е повлиявала.

Характерното за нея /температурата/ е ,че се появява в края на инкубационния период и е висока – 39 градуса.

Болните се оплакват от болки по стави и мускули, отпадналост, безапетитие, главоболие, болки в очните ябълки.

По рядко се наблюдава гадене, повръщане и диария.

До тук нищо специфично от симптомите.

Високата температура може да продължи 7 – 9 дни.

Най – важното и доказващо болестта – в края на температурния период се появява ОБРИВЪТ.

Той е много характерен – появява се обикновено по крайниците около големите стави, после обхваща трупа и след това се генерализира.

Предтавлява малки пъпчици, които са червени – от розово до тъмно, които са разположени самостоятелно и не се сливат. Рядко обхваща лицето, но почти винаги крайниците включително длани и стъпала.

Ако болестта не се лекува навреме и адекватно ,може да се стигне до следните усложнения:

• Пневмонии и плевропневмонии
• Уголемен черен дроб и хепатит
• Интерстициален нефрит на бъбреците
• Миокардит
• Обостряне на стари язви на стомаха

Заболяването се доказва клинично – триадата обрив- висока температура – първичен афект.

От изследванията най-меродавно е серологията на кръвта – специфичен тест, който открива антитела срещу рикетсиите е е положигелен при титър над 1:20.

Марсилската треска се лекува с антибиотици от групата на Доксициклина и Кларитромицина.

Прогнозата е благоприятна в повечето случаи.

При ухапване от кърлеж не изпадайте в паника а потърсете компетентна медицинска помощ.

Винаги след изваждането, в рамките на един месец ако повишите температура съобщавайте за кърлежа, не забравяйте.

Може да ви причини много неприятности.