Хомеопатично лечение на подагра

Природният  сироп  Д-р Марио ИмуноБуст – значително  подобрява  състоянието  при  подагра 

Подаграта е заболяване, което се характеризира с: хиперурикемия;   повтарящи се пристъпи на остър възпалителен артрит;  нефролитиаза;  образуване на  подагрозни тофи; увреждане на интерстициалната тъкан на бъбреците.

 1.      ПРЕГЛЕД

Причини

• Хранителни ексцесии –  храна, богата на пурини (червено месо, дивеч, риба, морски дарове).
• Алкохолни ексцесии, най-вече бира и уиски.
• Затруднена екскреция на пикочната киселина.
• Продължителен и системен прием на диуретици и аспирин.
• Стрес – намаляване на производството на антиоксидантни вещества в организма, поява на свободни радикали, които атакуват клетката, “утаяване” на мъртвите клетки и образуване на пикочна киселина.

Еволюция

• При ранно диагностициране и лечение на заболяването броят на подагрозните пристъпи може да бъде намален.

Клинична изява

• Остър подагрозен пристъп.
• Локализация в метатарзофалангеалната става в основата на големия пръст на крака, но понякога може да засегне и други стави.
• Настъпва рязко, най-често през нощта.
• Силна, нетърпима болка, която се влоша при най-малкия контакт, усещане за студ.
• Поява на оток.
• Кожата, която покрива болната става често добива виолетов цвят.

Патофизиология – хиперурикемията се дължи на:

• Излишък от хранителни вещества.
• Прекомерно активен ендогенен синтез на пикочна киселина.
• Затруднена екскреция на пикочната киселина.

Пациенти в риск

• Пациенти, които страдат от бъбречни заболявания (нефролитиаза) или от:

–        Хипертония.

–        Метаболитни синдроми.

–        Диабет.

–        Затлъстяване.

–        Хиперхолестеролемия.

–        Хипертриглицеридемия.

–        Фамилна обремененост.

–        Пациенти, които приемат системно медикаменти и най-вече диуретици и аспирин.

Диагностика

• Измерване на съдържанието на пикочна киселина в кръвта и урината.
• Пункция в ставната кухина и изтегляне на синовиална течност за доказване наличието на кристали от пикочна киселина.

Природният  сироп  Д-р Марио ИмуноБуст – значително  подобрява  състоянието  при  подагра 

 

Лечение – цели

• Лечение на остър подагрозен пристъп.
• Превенция на повтарящи се подагрозни пристъпи.
• Лечение на усложненията.
• Лечение на свързаните заболявания (хипертония, хиперхолестеролемия, хипертриглицеридемия).

 2.      ХОМЕОПАТИЧЕН ПОДХОД

От гледна точка на хомеопатията подаграта е присъща за псоричния модус на реакция.

Признаци:

• Редуване.
• Периодичност.
• Метастази.

Що се отнася до етиологията на заболяването трябва да отбележим, че наследствеността играе важна роля. Подаграта е болест на развитите страни, където се наблюдава нарастване на интоксикацията поради консумацията на храни, богати на пурини, на захарни изделия, на хранителни добавки, алкохол, а така също и наличие на повече стрес поради заседналия начин на живот, което води до намалено отделяне на токсини и последващото им натрупване в организма.

В анамнезата на болния до подаграта се нареждат хиперхолестеролемията, хипертриглицеридемия и захарния диабет.

От гледна точка на лекар хомеопат в еволюцията на подаграта можем да разграничим три фази:

–          Латентна псора

Когато хиперурикемията съществува без клинична изява, еволюира бавно и без декомпенсации.

–          Маркантна псора – с изявени остри клинични прояви

Появява се под формата на подагрозен пристъп, когато организмът се опитва да отстрани натрупаните токсини. Наблюдава се поява на внезапни, остри, възпалителни реакции, локализирани на ниво стави и най-вече в основата на големия пръст на крака.

–          Декомпенсирана псора

Среща се при по-възрастни пациенти, които прогресивно губят своята жизненост. Заболяването постепенно хронифицира. Организмът губи способността си да елиминира токсините поради непрекъснатите интоксикации. Забелязва се настъпване на зиморничавост, умора, предразположение и преход към дегенеративни ставни заболявания.

Подагра, която не е диагностицирана навреме и която е пренебрегвана, може да еволюира към луетичната диатеза, при която се появяват деструктивни изменения на ниво стави.

 3.      СТРАТЕГИИ ЗА ХОМЕОПАТИЧНО ЛЕЧЕНИЕ

Независимо дали заболяването се проявява като остро или хронично всяка прескрипция трябва съдържа:

–          Медикаменти за дренаж.

–          Медикаменти с локално действие.

–          Фонови медикаменти за чувствителен тип.

–          Медикаменти за хроничен начин на реакция.

Когато големите отделителни органи (бъбреци, бял дроб, черен дроб, панкреас, дебело черво) биват редовно стимулирани, теренът на пациента се изчиства от токсични вещества и настъпва бързо и стабилно оздравяване.

МЕДИКАМЕНТИ ЗА ДРЕНАЖ ПРИ ПОДАГРА

–          Urtica DH 3

–          Uva ursi DH 3

–          Solidago DH 3

–          Sarsaparila DH 3

МЕДИКАМЕНТИ С ЛОКАЛНО ДЕЙСТВИЕ ЗА ЛЕЧЕНИЕ  НА ОСТЪР ПОДАГРОЗЕН ПРИСТЪП

ARNICA

–          След физическо натоварване.

–          Микротравматизъм.

–          Виолетова, едематозна, изключително болезнена при докосване, става.

RHUS TOXICODENDRON

–          Тъмно червен оток.

˃ при постоянно бавно движение, топли компреси.

˂ при обездвижване.

BRYONIA

–          Локален едем.

˃ при абсолютна почивка и горещи компреси.

˂ при най-малкото движение.

APIS

–          Пристъп, който настъпва внезапно.

–          Блед, прозрачен розов оток, придружен от болки под формата на парене и боцкане.

˃ при прилагане на студени компреси.

LEDUM PALUSTRE

–          Кризата се отключва, когато времето е топло и влажно.

–          Засяга главно големия пръст на крака.

–          Ставата е подута, бледа или със слабо виолетови отенъци.

–          Усещане за студ при докосване.

˂ през нощта, при затопляне в леглото и при движение.

˃ при студени процедури ( Кракът се потапя с студена вода, в която е добавен лед.)

LACHESIS

–          Силно изразен оток на ставата.

–          Силна, пулсираща болка.

• Подчертана хиперестезия при контакт.
• Виолетово оцветяване на подутата става.

–          Eтилов терен.

COLCHICUM AUTUMNALE

–          Болки в метатарзофалангеалната става в основата на големия пръст на крака.

–          Подуване на ставите.

• Усещане за студ в областта на стомаха, с гадене и диария.

–          Виолетов отенък на едема.

 ТЕРЕННИ МЕДИКАМЕНТИ ЗА ПРЕВЕНЦИЯ

–          На подагрозни пристъпи.

–          На ставни деформации.

–          На бъбречни усложнения.

                        LYCOPODIUM

■ В разреждане 15-30 СН, по 10 гранули седмично или на 14 дни, при пациенти, които страдат от:

–  метаболитни нарушения на пикочната киселина с тенденция към холелитиаза и нефролитиаза.

– Придружаваща храносмилателна патология (диспепсия, жлъчна дискинезия, хепатостеатоза).

SULFUR

■ В разреждане 15-30 СН, по 10 гранули седмично или на 14 дни, при пациенти, които:

– са склонни към хранителни ексцесии и прекомерна употреба на алкохол.

– Наличие на анамнеза за кожни заболявания (екзема, прурит).

CALCAREA CARBONICA

■ В разреждане 15-30 СН, по 10 гранули седмично или на 14 дни, при пациенти, които:

– са с набито телосложение (ниски и масивни), предразположени към нефролитиаза.

– зиморничави.

Дълбокото действие на тези медикаменти е подкрепено от медикаменти с локална полярност:

LEDUM PALUSTRE

■ В разреждане 5 CH.

–          При плеторични пациенти, с конгестивен фациес.

–          Пристъпът е локализиран в големите пръсти на краката, но може да засегне глезенната и колянната стави.

BERBERIS VULGARIS

■ В разреждане 6 DH.

– Насоченост  – бъбреци.

– Благоприятства елиминирането на уратни камъни.

 BENZOICUM ACIDUM

■ В разреждане 5 CH.

– Олигурия, при която урината е много тъмен цвят и силна миризма.

– Локализация на ниво Ахилесово сухожилие.

LITHIUM CARBONICUM

■ В разреждане 5 CH.

– При много тъмна урина с червеникав цвят.

–  Възможно е наличие на подагрозни тофи.

Лечението трае от 3 до 6 месеца в зависимост от клиничната симптоматика на пациента.

Препоръчителен хранителен режим:

• Храни, с ниско съдържание на пурини.
• Обилна консумация на плодове и зеленчуци.
• Обилна консумация на течности около 2 литра дневно: предимно вода, плодови сокове, сок от зелен ечемик.
• Диета.

 4.            КЛИНИЧНО ПРОУЧВАНЕ

 МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ

Нашето проучване включваше 40 пациенти, диагностицирани с остър подагрозен пристъп. То се проведе в периода 2008 – 2012 година. Бяха проследи следните параметри:

• Ниво на пикочната киселина в кръвта.
• Интервали, през които настъпва подагрозния пристъп.
• Сила на болката при остър пристъп.
• Настъпили усложнения.

Първа група /20 пациента/

Констатирахме, че при пациентите от група 1 (лекувани с нестероидни противовъзпалителни средства – НСПВС, колхицин, обезболяващи, алопуринол), развитието на заболяването бе следното:

–          Нежелани лекарствени реакции (12 пациента): диария след прием на колхицин, пироза след употребата на НСПВС, поради което болните се отказваха от лечението.

–          При отказ от алопатично лечение, нивото на пикочната киселина отново се покачваше.

–          Поради нежеланите лекарствени реакции на алопатичните медикаменти не успявахме да прекратим пристъпа.

–          В крайна сметка прибягвахме до хомеопатично лечение.

Втора група /20 пациента/

• Всеки пациент бе детайлно консултиран с лекар хомеопат: приложеното след това лечение следваше предписание по схемата на Херинг.
• След като направихме статистически анализ на използваните медикаменти констатирахме, че почти системно сме предписвали Ledum palustre, Apis, Bryonia, Colchicum като „симптоматични“ медикаменти, а като „фонови“ медикаменти в повечето случаи – Sulfur (15 случая), Lycopodium (4 случая) и Sepia (2 случая, и двата жени).
• При лечение на хроничните случаи винаги асоциирахме фонови медикаменти с дренаторни медикаменти. Фоновото лечение продължи от 3 до 6 месеца.

РАЗВИТИЕ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО ПРИ ЛЕЧЕНИЕ

Нашето проучване показа, че след 6 месечно лечение  е постигнат следният ефект:

• Значително намаляване на нивото на пикочната киселина в кръвта.
• Разреждане на подагрозните пристъпи до почти пълното им изчезване.
• Забележимо намаляване на силата на болката.
• Усложнения: трима пациенти са развили нефролитиаза по време на лечението

• 5.      КЛИНИЧЕН СЛУЧАЙ

■ Пациентът Н.И. на 48 години се консултира в кабинета през 2008 година по повод:

• Болки, локализирани на ниво големия пръст на крака и коляното, които са особено силни през нощта.
• Подуване, масивен оток на коляното с белезникав цвят.
• Засилено куцане.

■ Фамилна анамнеза – наследствени фактори

Баща: подагра.

Майка: хипертония и оклузия и стеноза на каротидната артерия 

■ Лична анамнеза

• Хепастеатоза.
• Нефролитиаза.
• Плантарна микоза.
• Екзема по кожата на главата и лицето.

■ История на заболяването

Настоящото заболяване се отключва в началото на 2007 год., придружено от изброените по-горе симптоми. Болният идва на консултация след като е диагностициран с подагрозен артрит, хепастеатоза,  хиперхолестеролемия и хипертриглицеридемия въз основа на анализ на клиничната симптоматика и лабораторни изследвания.

–      CYE: 25/55

–      Пикочна киселина: 92 mg/l

–      Креатинин: 18,2 mg/l

–      Гликемия: 99 mg

–      Общ серумен холестерол: 2,80 g/l

–      Серумни триглицериди: 4,68 g/l

–      ASAT: 40 UI

–      ALAT: 60 UI

Предписано е следното лечение: НСПВС, колхицин, симвастатин, урикозурични средства. След лечението се наблюдава подобрение на симптоматиката. Общото състояние е добро. След два месеца пациентът отново има подагрозен пристъп: отново е подложен на алопатично лечение, но има тотална непоносимост към колхицин.

Така пациентът идва на консултация в нашия кабинет със споменатите в началото оплаквания.

Болката се усеща:

˂ при движение.

˂ през нощта+++.

˂ при затопляне в леглото.

˃ при покой.

˃ при студени бани с добавен лед.

■ Общ преглед

• Наднормено тегло 178 см, 93 кг, зачервен, плеторичен фациес, обилно потене (на ниво глава, врат, тяло) с лош мирис.
• Хранителни предпочитания: месо, пикантни храни, захарни изделия (по-зле понасяни към 11 часа).
• Усещане за парене на ниво глава, ръце и крака.
• Екзема на лицето.
• Безсъние между 2 и 3 часа.
• Храносмилателен апарат: леко увеличен черен дроб с абдоминален метеоризъм.
• Сърдечно-съдова система: ритмична сърдечна дейност. АН 160/95 mmHg.

■ Лабораторни изследвания

–       CYE (Скорост на утаяване): 20/45

–       Пикочна киселина: 105 mg/l

–       Общ серумен холестерол: 2,90 g/l

–       Триглицериди: 5,20 g/l

–       ASAT: 40 UI

–       ALAT: 60 UI

■ Диагностика

• Остър подагрозен пристъп.
• Хипертриглицеридемия.
• Хиперхолестеролемия.

■ Терапевтичен подход

1. Лечение на острия подагрозен пристъп с цел справяне с възпалителния процес и болката.
2. Прилагане на KetonalÒ   (ketoprofene) – инжекционно – 1 ампула/дневно в течение на 10 дни + Tramadol 50 mg, капсули в зависимост от силата на болката.

■ Хомеопатично лечение

• Ledum palustre 5 CH, по 5 гранули на всеки 2 часа;

–          Гореща и подута става.

–          Болка

˂ през нощта и от топлината на леглото.

˃ при покой и студени компреси.

• Apis mellifica 30 CH, по 5 гранули на всеки 2 часа:

–          Прозрачен оток.

–          ˃ при студени компреси.

• Sulfur 30 CH, по 10 гранули (1 доза) на всеки 14 часа, в неделя при:

–           (Плеторични индивиди.

–          Хранителни ексцесии (захарни изделия, месо).

–          Кожни заболявания, придружени със сърбеж (екзема, микози).

Този медикамент за конституционен тип се редува с:

•  Lycopodium 30 CH, един път седмично, поради:

–          Нефролитиаза с образуване на камъни, съставени от пикочна киселина.

–          Хепатостеатоза с метеоризъм.

–          Хиперхолестеролемия.

■ Диетичен режим

• Изключване на месото и захарните изделия от храненето.
• Консумация на 2 литра вода дневно.

■ Гемотерапия

• Fraxinus excelsior bourgeons MG D1, 50 капки дневно, сутрин:

–          Дренатор

–          За намаляване на хиперурикемията.

• Betula verrucosa seve MG D1, 50 капки дневно, на обед:

–          За намаляване на хиперурикемията.

• Olea europaea MG D1, по 50 капки дневно, вечер:

–          За намаляване на холестерола и триглицеридите.

■ Еволюция

Това лечение продължи 3 месеца. Пациентът си връща контрола и се намира в:

–          В добро общо състояние.

–          С намалена болка и възможност да спи.

–          Подуването и куцането, причинено от ставите, значително се е подобрило.

Пациентът продължава с гемотерапията, към която добавяме:

• Ledum palustre 5 CH, по 5 гранули, 2 пъти дневно.
• Sulfur 30 CH, по 10 гранули, в неделя, които се редуват Lycopodium 30 СН.

Пациентът клинично е добре, без оплаквания след 3 месеца и констатираме, че:

• Пикочната киселина, триглицеридите и холестеролът са се върнали в нормалните граници.
• Болният е отслабнал с 8 килограма.
• Общото му състояние е добро.
• Подагрозните пристъпи са изчезнали напълно.

Продължаваме лечението с конституционните медикаменти: Sulfur 30 CH, по 10 гранули, които се редуват с Lycopodium 30 CH, в неделя.

 6.     ЗАКЛЮЧЕНИЕ

При остър подагрозен пристъп най-добри резултати се получават през първите 10 дни при асоцииране на алопатични медикаменти (НСПВС, обезболяващи – II-ро ниво – Tramadol) с хомеопатични медикаменти. Целта е възможно най-бързо справяне със силната болка. 

Поради нежеланите лекарствени реакции на алопатичните медикаменти, броят на болните, които желаят да се лекуват с хомеопатични медикаменти, нараства.

1. Подаграта се отнася към псоричния модус на реакция. Тази патология се характеризира с редуване, периодичност и хроничност на симптомите.
2. Хомеопатичното лечение, добавено към хранителния режим и акупунктурата, има основна роля за намаляване на болката и възпалителния процес при подагрозен пристъп.
3. Пациентите, които са спазвали хранителен режим и са провели хомеопатично лечение, не са имали нито един нов подагрозен пристъп.
4. Нормализирането на нивата на пикочна киселина в кръвта настъпва след около 5-6 месечно лечение.
5. Хомеопатичното лечение е ефективно, евтино, без нежелани лекарствени реакции и намалява прескрипцията и употребата на алопатични медикаменти. / http://homeopath.bg