Тиреоидните заболявания несъмнено зачестяват. Този феномен определено се дължи както на подобрената диагностика в последните две-три десетилетия, така и на ролята на факторите на околната среда. В немалко случаи тя дори е предоминираща.
- Органохлорни пестициди: най-известният от тях е ДДТ, използван през
Втората световна война като химическо оръжие, а след това, до 80-те годи-
ни на миналия век, като фитосанитарен продукт за борба с насекоми, пре –
даващи малария, тиф и жълта треска. Тези пестициди са много устойчиви и
се натрупват главно в мастните тъкани. Постъпват в организма на човека при хранене с мазни риби.
Хексахлорбензенът е друг, широко използван пестицид, чийто ефекти вър-
ху щитовидната жлеза са доказани в много изследвания.
- Фталати: Тези вещества са използвани дълго време при производството
на пластмаси като ПВЦ. Целта е увеличаване на еластичността и гъвкавостта на пластмасите, но тъй като липсва химическо свързване, те могат да се освободят без проблеми.
Намират се в редица предмети, използвани в ежедневието, като: пласт-
масови торбички, пластмасови бутилки, играчки, опаковки за храни, бебешки бутилки. От известно време тяхното присъствие е широко дискутирано в медиите, които не пропускат да докладват за вредното им действие. Те се срещат също в различни кремове, дезодоранти и други козметични продукти, както и в медицински изделия като кръвни торбички и катетри. Абсорбират се от храносмилателната система или транскутанно. Така тези замърсителите проникват директно в кръвта, а последствията за човека са намаляване на функцията на щитовидната жлеза.
Освен изброените, съществуват много други химически вещества в
околната среда, които вероятно често действат синергично върху щито-
видната жлеза.
- Влияние на тютюнопушенето:
Клиничните наблюдения показват, че тютюнопушенето безспорно води
до рецидиви на дадено заболяване по време на лечението му. То влошава
или предизвиква Базедова офталмопатия. Това се отнася както за активното, така и за пасивното пушене. Тютюнопушенето може да доведе до появата на гуша, особено в райони, където липсва йод. Ролята му за появата на автоимунен хипотиреоидизъм е по-спорна. От друга страна, обаче, са наблюдавани периферни антитиреоидни ефекти, които изискват увеличаване на дозите при хормонозаместителна терапия.
- Ролята на някои често срещани медикаменти :
Освен често дискутираният вече Амиодарон, много медикаменти могат да взаимодействат с щитовидната жлеза. Само ще ги цитираме: литий (из-
ползван в психиатрията), бета-блокери, теофилин, някои ИПП (инхибитори на протонната помпа), антихистамини, сулфонамиди, някои химиотерапев-
тични лекарства. Така че необходимо е да се внимава при пациенти със заболявания на щитовидната жлеза или с риск от такива.
- Други елементи от околната среда, които благоприятстват развитието на тиреоидни заболявания :
– Атмосферното замърсяване.
– Йонизиращите лъчения по принцип и в частност тези, които се получават при медицински изследвания (рентгенови лъчи, скенери). Не-
обходимо е винаги да се вземат някакви предпазващи щитовидната жлеза мерки, най-вече при деца, бременни и възрастни индивиди.
– Електромагнитни лъчения (компютри, телефони, копирни машини, релейни антени), както показва проучването THYRO 2000, проведено в Южна Франция и станало публично достояние през 2005 г.
– Някои храни: соя и зеленчуци от семейство Кръстоцветни (броколи, брюкселско зеле, бяло зеле, карфиол, ряпа) имат вредни последици за щитовидната жлеза, ако се прекалява с консумацията им. Необходимо е да се намери златната среда на консумация на тези зеленчуци, така че човек да се възползва от положителните им въздействия като превенция на някои видове рак, например. Същото се отнася и за силно рафинираните хранителни продукти, които предизвикват дисбаланси в
организма и нарушават функцията на щитовидната жлеза. Някои американски изследвания посочват като причина и качеството на водата в големите градове, тъй като е прекалено наситена с хлор и флуор, които влизат в конкуренция с йода в човешкото тяло. Някои автори твърдят, че готвенето намалява въздействията на зеленчуците за образуване на
гуша.
– И накрая, един факт: ролята на стреса при отключване или влошаване на съществуващия дистироидизъм. Известно е, че стресът действа
директно върху имунната система чрез червата. Този спад в имунната защита може да стимулира развитието на авто-антитела, които на
свой ред благоприятстват заболявания като Базедова болест или болестта на Хашимото. Трябва да се има предвид, че психичните симптоми са много разпространени, както при хипер-, така и при хипо-тиреоидизъм.
Нека не забравяме, че щитовидната жлеза е главната жлеза на чувствителността и емоциите.
Терапевтични предложения
Разбира се, че наличието на значим хормонален дисбаланс налага задължителна конвенционална терапия. По същия начин, една голяма гуша (компресивна симптоматика), трябва да бъде подложена на хи-
рургическа интервенция. Но дори и в тези доказани случаи теренното хомеопатично лечение има своята роля. То може да окаже влияние върху дългосрочната еволюция на заболяването, а понякога позволява намаляване на дозите на конвенционалните терапии.
В светлината на някои нови открития, при нестабилни ситуации или в случай на несъответствие между клиничната картина и биологичните симптоми, алтернативните лечения се явяват като първа линия на избор. Трябва да се каже, че в ежедневната практика рядко се наблюдават
ясни клинични картини. Най-често пациентите показват сбор от противоречиви симптоми, присъщи за ендокринни хипер/хипо и изобщо дисфункции.
Дистироидизмът често изглежда по-подходящ като клинична дефиниция и биологията е тази, която наклонява везните към преобладаването на хипер- или хипо-функция.
Хипертиреоидизъм и болест на Грейвс
(Базедова болест)
Медикаментът, който най-добре обобщава тези симптоми, определено е йодът. Неговата патогенеза е абсолютно обобщение на тези клинични картини.
Той може да се счита за системен медикамент и да се предписва в толкова по-високо разреждане, колкото картината е по-ясна.
Винаги представлява интерес търсенето на симптоми за медикаменти, които съдържат халогенен радикал:
- Arsenicum iodatum: по-зиморничав, по-неспокоен, по-тревожен, силно отслабнал, уморен и/или който се уморява бързо.
- Sulfur iodatum: термофобия, диария, хиперактивност, оптимизъм. Туберкулиновия Sulfur е този, който се уморява по-лесно.
- Natrum muriaticum: фонов/теренен медикамент за системна употреба. (приготвя се на основата на йодирана морска сол). Показан при млади индивиди; склонност към отслабване, въпреки засилен апетит, желание за хапване на солено, жажда, склонност към рецидивиращ херпес, термофобия, затворен характер.
Един интересен симптом: „никога не се е чувствал добре“ след интервенцията върху щитовидната жлеза. (А. Орвильор).
Не са за пренебрегване в диференциалнодиагностичен аспект и медикаметите:
- Lachesis : друг голям фонов медикамент, особено, ако нарушенията настъпват около периода на менопауза. Непоносимост към топ-
лина, шийни остеохондропатии, горещи вълни, треска вечерно време, раздразнимост и бъбривост.
- Lycopodium : интелектуална хиперактивност, непоносимост към топлина, но и зиморничавост, липса на апетит, храносмилателни проблеми в миналото и настоящето.
- Phosphorus : медикамент за хиперметаболизъм, при който фазите на хиперактивност контрастират рязко с интензивна умора. Да не забравяме неговата страстна и артистична натура. Немалко хомеопати го използват по
обикновена анатомо-патологична аналогия, поради способността му да причинява лезионни промени върху тъканите.
Медикаменти за не особено тежка симптоматика (и въпреки това много полезни)
- Belladonna: екзофталм, мидриаза, сърдечен ератизъм, горещо изпотяване, конгестивно главоболие.
- Glonoinum: горещи вълни, пулсации на кародитните артерии.
- Ferrum iodatum: екзофталм, анемия, хипертиреоидизъм.
- Spigelia: палпитации, които се усещат от пациента и се виждат през дрехите.
- Lycopus: екзофталм, тахикардия, силно сърцебиене, сърдечен еретизъм, усещане за прекордиална констрикция, тремор, термофобия. Особено показан при хипертиреоидизъм.
- Aurum metallicum: артериална хипертония и кардиопатии, свързани с гуша.
- Coffea: хиперексикация, хиперидеация, хиперсимпатикотония.
- Chamomilla:медикамент за „излишъци“, винаги много ефективен.
Медикаменти за гуша
- Spongia tosta: индуцирана хипертрофия на щитовидната жлеза, възможност за екзофталм.
- Calcarea fluorica: по принцип медикамент при индурация и склероза на тъкани. Може да бъде предпочетена Calcarea iodata, която
също има симптоми на хипертиреоидизъм, и чийто показания се засилват допълнително, при наличие на симптоми на фаринголарингит с цервикална лимфаденопатия.
- Lapis albus: гуша без ясно очертани граници с еластична консистенция и аденопатии с подобна консистенция.
- Badiaga:гуша, възпрепятстваща пасажа през ларинкса, болезнен екзофталм, зиморничавост въпреки хиперметаболизма (медикамент, съ-
държащ йод и бром).
Хормонални медикаменти
- Thyroïdea: в този случай се предписва в амбивалентно разреждане (9СН), в дозировка 3 гранули 1-2 пъти седмично.
- Hypophyse 7-9 CH, 3 гранули, ведъж седмично.
Фитотерапия – гемотерапия
- „Върхът” на хипертиреоидизма е Cornus sanguinea, кучешки дрян, по 50 капки / ден в малко вода.
- Може да се допълва с: Tilia tomentosa, Viburnum и Crataegus, и Rosa canina (показан поспециално при еутиреоидни състояния).
Литотерапия (лечение с естествени камъни)
- Iodargyrite D8 и Azurite D8 са два основни регулатора на щитовидната жлеза. Могат да се редуват през два дни сутрин, с изключение на не-
деля, в течение на един месец, а следващия месец да се заменят с Fluorite D8 и Blende D8, които също се редуват. Те помагат и за регулиране на функциите на хипофизата.
Хипотиреоидизъм и микседем
В този случай се наблюдава тъканна инфилтрация, хипометаболизъм, кожни нарушения, запек, повишаване на теглото … т.е. една имаме нужда от съвсем друга категория лекарства. Ако кретинизмът вече не представлява голям проблем по нашите земи, то хипотиреоидизмът се увеличава било със или без лежаща в основата му болест на Хашимото.
Два медикамента, които съдържат най-съществените характеристики
на тези състояния:
- Graphites: апатия, астения, зиморничавост, повишаване на теглото, кожни нарушения, запек, аменорея са основните характеристики. За системна употреба.
- Baryta carbonica: изявена ретардация, артериосклероза, хипертония, обща хипо-хормоналност, умствен дефицит – това са част от характерните признаци. Тези два медикамента могат да се предписват заедно.
Други медикаменти, които представляват интерес :
- Calcarea carbonica : зиморничавост, наддаване на тегло, добре понасяна констипация, изпотяване. Както се вижда тежестта на нарушенията е по-малка от горните. Еволюцията им, обаче, може да доведе до влошаване.
- Thuya: лидер в сикотичната редица. Характеризира се с дебел слой подкожна мастна тъкан, склонност към разрастване на тъкани, чувствителност към влага, специфични етиологии.
- Natrum sulfuricum: в същия порядък, характертеризира се със задържане на вода и голяма чувствителност към промените в атмосферното налягане.
- Kalium carbonicum: подчертана астения, свръхнапрегнатост и свръхчувствителност, която ускорява общото застаряване.
- Silicea: Медикамент за множество диатези (предразположения към различни заболявания), парадоксална слабост, зиморничавост и
изтощение.
Допълващите медикаменти стават значими, когато са добре показани, като:
- Pulsatilla: инфилтриране, нарушения на кръвообращението /капиляри и малки вени/, страх от непосредствена толина, голяма вариабилност на симптомите.
- Conium maculatum : забавеност на движенията, рефлексите и поведението; безразличие; общ хормонален дефицит; индурирани и склонни към склероза жлези.
- Bovista при твърд и болезнен едем.
Хормонални медикаменти
Ниското разреждане подпомага реактивноста на таргетните органи, поради което Thyroidea 5 CH тра-диционно се използва за стимулиране на щитовидната жлеза.
- Hypophyse 7CH се използва за подобен кон-
трол но на по-високо ниво.
Ембрионални растителни щамове:
- Лечението включва Betula pubescens, Viburnum, Prunus amygdalis и Ribes nigrum, в същите дози, както по-горе.
Литотерапия
- Същите медикаменти като при хипертиреоидизъм защото литотерапията има регулираща функция
Други терапии
- Внасяне на йод чрез храната (водорасли, морски дарове, йодирана сол) или чрез терапевтични водорасли и по-специално Fucus TM, 50-100 капки дневно.
- Съществуват хранителни добавки на основата L-Thyrosine, чийто действие е забележително.
- Микроелементи главно Zinc, Sеlеnium, Magnеsium.
- Витамини от групата на В, А и С.
Тиреоидит на Хашимото
Това заболяване бележи ясна тенденция към увеличаване и засяга по-често жените. Появата и развитието му са свързани с околната среда и най-вече с психологическата среда, поради факта, че стресът играе първостепенна роля. Неговата еволюция е най-често към хипотиреоидизъм, понякога към хипертиреоидизъм, но може и да остане в състояние на еутироидизъм. Диагностицирането му се подобри откакто стана възможен анализът на специфични антитела, а това определя и неговия биологичен характер.
Неговата спонтанна еволюция, в повечето случаи е в посока унищожаване на паренхима на щитовидната жлеза, което налага хормонално замести телна терапия. Автоимунният процес е по същество чревен и се проявява чрез синдрома на пропускливите черва.
Възможно е ребалансиране на организма чрез диета и по-специално чрез хипотоксичната диета на д-р Сеняле (без млечни продукти и без глутен). В
днешно време стана възможно да се постигне възстановяване на тези пациенти чрез микро-хранителна терапия и по-специално чрез регулиране на чревната флора, чревната пропускливост и хроничното чревно възпаление (например чрез комбинация от куркума – чер пипер). Хомеопатията също може да помогне с подходящи медикаменти за
постигане на баланс при тези пациенти. В този случай е необходим мултидисциплинарен подход, който се изразява в промяна в начина на живот с прилагане на адекватно хранене, физически упражнения, по-добро управление на стреса (йога, релаксация …). Важно е също да се обърне внимание на елиминирането на токсичните вещества от
организма (спиране на тютюнопушенето, филтриране на чешмяната вода) и ограничаване, доколкотое възможно, на експозицията на атмосферни и
електромагнитни замърсители. Единствено глобалният подход към патологиите на щитовидната жлеза, с внимателно търсене на верния път, могат да дадат шанс на тези пациенти да поддържат и балансират своето състояние, преди да станат зависими от хормоно-заместителна терапия за цял живот. Те налагат повишена бдителност както към вътрешния мир, така и към външните фактори, заобикалящи всеки конкретен пациент./ Д-р Ю. Жиаварини