Искам да ви разкрия една малка тайна в моята професия. До нея съм достигнал от непрекъснатите контакти с родителите при лечение на техните деца.
Както всички добре знаете педиатрията не може да разчита на разказа на пациента.
80 % от диагнозата е анамнезата – история на заболяването и какво чувства болния.
Случвало се е едно и също дете да бъде водено по повод на едно заболяване от три различни придружителя – майка ,баща и баба. Тогава настъпва суматоха ,лекарят блокира и не е прецизен нито в диагнозата , нито в терапията.
Много малко лекари ще си признаят това.
Ето защо ние държим добре да обучим майката и тя да си гледа болното дете .
Доброто и точно представяне на случая пред лекаря , правилното даване на лекарствата и следенето на развитието на симптомите е гаранция за оздравяване.
Каква беше тайната ли ? Колкото и неворятно да звучи искането на майката за изследвания или терапия , колкото и странни да са нейните твърдения за диагнозата – то почти винаги има тя право , колкото и ние лекарите да не сме съгласни в началото с това.
Изводът е – ВЯРВАЙТЕ В ИНСТИКТА НА МАЙКАТА.
И един пример накрая – лекувам момченце на 3 години с обилни секрети от носа и кашлица. Нищо особено като диагноза и състояние. Детето е в добро общо състояние , преглеждам го вечерта и продължавам хомеопатичната терапия. На сутринта майката казава – не издържам повече , изпишете му инжекции ,защото никакав сироп не може да поеме то, а кашлицата продължава.
Първоначално аз се възпротивих- не е нужно да се натоварва детето със силен антибиотик. След това ще трябва да лекувам дълго време дисбактериозата. Но нищо не казах а направих нещо много просто – пак прегледах детето.
Белият му дроб бе пълен с хрипчета и инжекционното му лечение бе повече от наложително.
Така, че – вярвайте в интуицията на майките…..