Православната църква днес почита Велика събота – последният ден от Страстната седмица, предшестваща Великден.
На Велика събота отбелязваме погребението на Господ Исус Христос, извършено от Йосиф и Никодим, както и слизането на Спасителя в царството на тъмнината – ада.
Когато Господ Исус Христос починал като човек, тялото му било положено в гроба. Душата му слязла в ада, победила го и освободила пленените там души. На третия ден душата и тялото отново се съединили и тялото възкръснало от мъртвите.
Велика събота е свързана и с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жените, носещи миро.
Тази година поради обстоятелствата, свързани с карантината православните християни ще си останат вкъщи и от там ще изричат заветното „Христос Воскрес“…
Това не прави празника по-маловажен – Христос не е само в църквите. Той е в нашия дом, в нас.
На Велика събота над гроба на Исус Христос всяка година от небето се спуска Благодатният огън, наричан още Свещен или Небесен.
На Велика събота вече над 2000 години хиляди вярващи от цял свят пристигат в Йерусалим, за да станат свидетели на чудото.
Според православното вярване огънят слиза от небето само в навечерието на православния Великден и се смята, че в продължение на няколко минути той е невеществен – не топли и не изгаря.
„Слизането на Небесния или Благодатен огън“ е явление, което според църквата не може да се обясни от рационална гледна точка, а от научно гледище обяснението е невъзможно.
„Слизането на Небесния огън“ е смятано за едно от големите чудеса в света. Вярва се, че огънят „идва“ след молитва на Йерусалимския патриарх.