В началото на XIX век руският микробиолог Иля Мечников открива, че някои хора в България са по – здрави и като цяло живеят по – дълго от средното за страната.
Според теорията на Мечников техният здравословен живот е свързан с начина на хранене, който се състои предимно от ферментирали храни като кисело мляко, кисело зеле, хляб и др.
Мечников е установил , че чревната флора в здравите българи е значително по – различна от тази на болни хора.
В обширни изследвания той доказва , че здравословният баланс между полезни и вредни бактерии в организма е 6:1 и той е от съществено значение за поддържането на добро здраве.
Полезните бактерии, които той е открил, станали известни като пробиотични микроорганизми, което буквално означава „ за живот”.
Пробиотиците са естествена бариера пред болестотворните бактерии и инфекции.
След като се прикрепят към чревната стена, млечно киселите бактерии подтискат вредните бактерии и пречат на тяхното заселване и размножаване. По този начин от чревната лигавица в кръвта не преминават патогенните микроби. Тази функция подпомага намаляването на инфекциите и евентуалните алергични реакции към храни.
Някои видове млечнокисели бактерии произвеждат антимикробни вещества като бактериоцини, които убиват такива като Ешерихия коли и Салмонела.
Пробиотиците имат огромна роля в усвояването на храните и подпомага организма естествено да произвежда витамини от групата В и К.
ЖИВИ ЗА ДЪЛГО
За да има някаква полза от пробиотичните бактерии под формата на хранителна добавка, те трябва да могат да достигат червата живи, за да се заселят и размножат.
Те обаче са много чувствителни на влиянието на околната среда и тяхната жизненоспособност се засяга лесно по време на преработка, съхраняване и поглъщане.
Излагането на въздух, висока температура, влага, високо налягане обикновено предизвикват бърз спад в броя на жизненоспособните клетки, но най – голямото предизвикателство е те да достигнат живи до естествената си среда. В зависимост от това дали бактериите са погълнати на гладно или с храна те ще бъдат изложени на влиянието на стомашната киселина с рн между 2 и 4 за време от 30 до 120 мин.
Оцелелите след това бактерии са изправени пред следващото „смъртоносно” предизвикателство – жлъчните соли в дванайсетопръстника, и едва след това могат да достигнат до неутралното рн на тънкото черво.
Има няколко поколения пробиотици
Първото поколение са без покритие – голи бактерии. Те срещат големи трудности с оцеляването и достигнали до червата са малко на брой.
Второто поколение пробиотици са със стомашно устойчиви външни капсули.
Третото поколение са микрокапсулирани бактерии.
Четвъртото поколение от млечно киселите бактерии е защитено с двойно покритие на пробиотиците, за да могат да се заселят в чревния тракт живи и в добро състояние.