Лимфаденопатията (ЛАП) се дефинира като наличие на лимфни възли с абнормна консистенция и/или размер. Тя е сериозен диференциално-диагностичен проблем в ежедневната педиатрична практика.
Лимфните възли при децата се приемат за увеличени при големина над 1 см в диаметър в шийната област, над 5 мм в кубиталната ямка и над 1.5 см в ингвиналните гънки.
При юноши и възрастни за патологични се считат размери над 2.5 см в диаметър.
ЕТИОЛОГИЯ: 1. Инфекции – А. Вируси-аденовируси, парагрип, риновируси, вируси, причиняващи шарки (рубеола, морбили, варицела), EBV, CMV, HIV, херпесни вируси; Б. Бактерии-стрептококи, стафилококи, Мycobacterium tuberculosae, Corynebacterium diphteriae, Bartonellahenselae (причинител на болестта на котешките нокти); B. Гъбни инфекции; Г. Протозои – T. Gondii; Д. Спирохети – Sp. pallida, Borrelia burgdorferi;
- Aвтоимунни заболявания, васкулити .
- Малигнени заболявания – левкемии, Ходжкинов лимфом, НХЛ, метастатични тумори.
- Болести на хистио-макрофагеалната система – хистиоцитози.
Лимфаденопатията може да бъде:
- локална – уголемяване на лимфни възли в една област;
- регионална – ангажиране на лимфни възли в две съседни области;
- генерализирана – увеличаване на лимфни възли в две или повече несъседни области. В ежедневната практика около ¾ от ЛАМ са регионални и е необходимо познаване на областите, които те дренират. Локализацията е от първостепенно значение за диагнозата:
- Горни шийни лимфни възли – най-често при инфекции на ГДП
- Задни шийни – при ЕБВ инфекция
- Преаурикуларни – кожни инфекции, хронични конюнктивити
- Супраклавикуларни – внимание!!! малигнен процес
- Аксиларни – фелиноза, постимунизационни реакции
- Ингвинални – сексуално-трансмисивни инфекции.
Важно е да се подчертае, че някои групи лимфни възли не се палпират нормално, като напр. преаурикуларни, долни шийни и супраклавикуларни. Освен установяването вида на ЛАП (локализирана или генерализирана), както и нейното местоположение, трябва да се имат предвид и предшестващи ОРЗ, кожни инфекции, имунизации, прием на медикаменти, придружаващи симптоми (фебрилитет, обриви, изпотяване, ставни болки, консумативен синдром), възрастта на пациента.
По статистически данни 80% от биопсиите извършени при пациенти под 30 годишна възраст са били бенигнени, докато 60% от биопсиите извършени при пациенти над 50 годишна възраст са били поради подлежаща малигненост.
От съществено значение е и продължителността на лимфаденопатията: ЛАП с продължителност над 4 седмици насочва към малигнитет, хронични инфекции или колагенози; ЛАП с по-кратка продължителност има предимно инфекциозналемените лимфни възли за търсене на фокус. Алопатичното лечение се състои основно от антибиотична и имуностимулираща терапия, но задържащите се във времето остатъчни лимфни възли след инфекции и имунизации слабо се повлияват от този тип лечение и представляват тревога за родителите на пациентите.
Клиничната хомеопатия притежава богат набор от медикаменти за повлияване на ЛАП, но трябва да се има предвид, че увеличените лимфни възли са симптом, а не заболяване.
Важно е да се направи добра диференциална диагноза и преценка кои ЛАП подлежат на лечение. Хомеопатичната терапия е подходяща предимно при реактивни ЛАП, възникнали в хода на вирусни и бактериални инфекции, остатъчни лимфни възли след прекарани инфекции, а също и като комплементарно лечение при бактериални лимфаденити. Използваните медикаменти трябва да отговарят на характеристиката на аденопатията (консистенция, боле генеза.
Физикалното изследване включва установяване на:
- големината на лимфните възли, болезненост (израз на възпалителен процес и супурация), консистенция-меки, несраснали, с флуктуация – възпалителни, плътни, сраснали с кожата и/или подлежащите тъкани – при малигнени заболявания • изследване на областта, дренирана от уголзненост, локализация, тенденция към супурация), но също и на хроничната реактивност и чувствителния тип на пациента при хронични ЛАП.
ХОМЕОПАТИЧНИ МЕДИКАМЕНТИ ЗА УВЕЛИЧЕНИ ЛИМФНИ ВЪЗЛИ: СИМПТОМАТИЧНИ МЕДИКАМЕНТИ СПОРЕД ЛОКАЛИЗАЦИЯТА Предписват се в 5-9 СН, 2-3 пъти по 5 гранули Симптоматични медикаменти за реактивни шийни лимфни възли:
- Baryta carbonica – хипертрофия и склероза на тонзили и регионални лимфни възли;
- Phytolacca decandra – медикамент с дълбоко действие върху лигавицата на ГДП. Болезнени, чувствителни лимфни възли, влошващи се от влага и студ. При хронични тонзилити и тонзиларна хипертрофия с регионален лимфаденит;
- Ailanthus glandulosa – болезнени лимфаденопатии, инфекциозна мононуклеоза;
- Bromum – както всички халогени, причинява неболезнени твърдо-еластични лимфни възли; реактивни аденопатии у руси деца, със сини очи, с големи сливици и възможни възпаления на паротидната жлеза;
- Mercurius solubilis – тежки възпалителни процеси със засягане на общото състояние и тенденция към ЛАП;
- Cistus сanadensis – уголемени субмандибуларни лимфни възли, най-често във връзка с кариеси и пулпити, с тенденция към възпаление и супурация;
- Silicea 9СН – цервикални аденопатии вследствие чести УНГ инфекции;
- Calcarea carbonica 9СН – цервико-максиларни аденопатии;
Симптоматични медикаменти за мезентериални лимфни възли:
- Arsenicum album
- Iris tenax 5CH – мезентериален лимфаденит с болки в илеоцекалната област и фебрилитет;
- Lapis albus 9CH – аденопатии с еластична консистенция, мезентериален лимфаденит. Симптоматични медикаменти за шийна, аксиларна и мезентериална лимфаденопатия:
- Arsenicum iodatum – малки твърди лимфни възли при слаби , тревожни пациенти, подобряващи се от свеж въздух;
- Carbo animalis – симптоматичен медикамент за индуративни лимфни възли, които нарастват постепенно, плътни са, без тенденция към супурация;
- Iodum – неболезнени, торпидни, плътни шийни, аксиларни, ингвинални аденопатии;
- Calcarea fluorica – неболезнени, твърди, с голяма давност шийни лимфни възли, но също и бронхиална и мезентериална ЛАП.
- Dulcamara – хипертрофия на шийните, аксиларните и ингвинални лимфни възли, появяващи се внезапно след излагане на влажен студ;
- Drosera – цервикални, мезентериални и особено трахеобронхиални лимфни възли, предизвикващи пристъпи на кашлица поради компресия. Спада към туберкулиновия тип реакция поради предразположението към рецидивиращи дихателни инфекции, чести аденопатии, чувствителност към студ;
- Belladonna – ефикасно хомеопатично лекарство за подуване на лимфни възли с тенденция към супурация и съпътстващ лимфангит. ТЕРЕННИ МЕДИКАМЕНТИ ПРИ ЛИМФАДЕНОПАТИИ Предписват се в 15-30 CH, по 10 гранули веднъж седмично Теренните медикаменти се назначават в седмична или месечна доза и имат за цел да модулират имунния отговор и да намалят честотата на рецидивите. ТУБЕРКУЛИНОВА РЕАКТИВНОСТ
- Tuberculinum е основният теренен медикамент при пациенти със склонност към хипертрофия на лимфна тъкан (лимфни възли, тонзили, аденоидни вегетации). Той се предписва на пациенти с астеничен хабитус, прекалено бърз растеж, съпроводен със загуба на тегло, въпреки добрия апетит. Децата са нервни, неспокойни, свръхчувствителни. Основни болестни тенденции: зиморничави, чувствителни на студ § възпаления и нагнояване на лигавиците на ГДП § увеличени субмандибуларни и шийни лимфни възли § рецидивиращи отити, ринофарингити, бронхити, аденоидни вегетации и хипертрофия на тонзилите § Редуване на болестни прояви през кратки интервали, тежки обостряния с изявена симптоматика.
Tuberculinum се предписва в доза 10 гранули 1-2 пъти месечно.
- Sulfur iodatum Туберкулинов медикамент с ярък чувствителен тип в детската възраст. Сулфур на туберкулинизма. Изписва се при слаби деца, термофобни, но чувствителни на студ, енергични, неспокойни, но с бърза уморяемост и променливо настроение. Характерни за тях са често рецидивиращи ринофарингити, отити, ангини, бронхити, шийна ЛАМ, дихателни алергии (алергични хреми, астма, ларингит).
- Calcarea phosphorica Медикамент с псоро-туберкулинова реактивност. Из – писва се при деца с астеничен хабитус, лесна уморяемост, болки на растежа, училищно главоболие. Характерно е засягането на лимфоидни органи (аденоиди, тонзили, цервикални лимфни възли).
СИКОТИЧНА РЕАКТИВНОСТ
- Thuya occidentalis Основен медикамент за лечение на сикотична реактивност. В детска възраст този медикамент няма специфични морфологични белези.
Характерно е хроничнопрогресиращо протичане на заболяването и липсата на светли периоди. Налице е хроничен катар на лигавиците, влошаване от студ и влага, изразена ятрогения. Целта на лечението е преминаване от хронично-прогресиращ към хронично-рецидивиращ начин на боледуване.
- Medorrhinum – патология в неонаталния период, хроничен катар на лигавиците, упорит седалищен еритем при кърмачета, кожно-лигавични новообразувания, хронични екземи, подобряващи се от престой на море. ЛУЕТИЧНА РЕАКТИВНОСТ
- Phytolacca decandra
- Calcarea fluorica Медикамент за теренно лечение у деца с асиметрия, слабост на съединителната тъкан, висцерални птози, лигаментарен лакситет, дистрофии на растежа, плътни шийни, мезентериални и медиастинални аденопатии.
- Baryta carbonica Медикаментът се предписва за лечение на деца с карбонична конституция. В патологията им се установява ритмичност и бавна еволюция на заболяването. Обикновено децата са стеснителни, бавни, инатливи, понякога с изоставане в НПР. При прегледа прави впечатление хипертрофия на тонзилите, аденоиден фациес, субмандибуларна лимфаденомегалия. Медикаментът има бавно действие и се предписва за дълги периоди – 15СН по 5 гранули дневно в продължение на 6-12 месеца
- Rana bufo
- Mercurius solubilis
- Luesinum
СМЕСЕНА РЕАКТИВНОСТ
- Calcarea carbonica – между псора и сикоза – медикамент за теренно лечение при деца с пикничен хабитус, забавено моторно развитие, непоносимост към краве мляко, склонност към алергични заболявания (астма, сенна хрема, кожни екземи), цервико-максиларни аденопатии.
- Silicea – между туберкулинова и сикотична – хронични и често рецидивиращи инфекции на кожа, лигавици, дихателна система, склонност към супурации, атоничен запек и малабсорбции.