Едно от честите притеснения на родителите е забавеното проговаряне на детето. Всъщност има ли норми, през които трябва да премине Вашето дете?
Има ли краен срок на проговаряне?
Кога да вземем мерки?
Това са въпроси, които си задават всички родители и за които ние, лекарите, нямаме еднозначен отговор.
В моята практика съм стигнал до извода, че всяко дете преминава през индивидуален сценарий на развитие на говора. Някои много лесно и много отрано започват да произнасят думички, след това бързо ги свързват в изречения и изведнъж стават бърборани.
Други са по–бавнички. Повече осмислят словото. По–силно развиват пасивния говор – тоест разбират всичко, но не го произнасят. Не трябва да ги пришпорвате. Ходенето по лекари, специалисти логопеди и психолози ще предизвик обратния ефект – „затваряне в черупката”.
И все пак – кой е крайният срок за проговаряне на едно дете?
Тук всички сме обединени в тезата, че при навършване на 3 години детето трябва да се изразява словесно. Разбира се, има нюанси – при момченцата този процес е по–бавен. Наследствеността играе важна роля – един от родителите също е проговорил по–късно.
Как да стимулирате развитието на говора при своето дете?
Говорете, непрекъснато му говорете още от малка възраст!
Говорете му ясно, точно, а не с умалителни думички и изрази!
Четете му приказки, пейте му песнички! Показвайте името на героите и животните в книжката и след това активно го карайте да ги назове!
Но думичките са не само в книгите. Винаги когато вършите домакинска работа, назовавайте предметите с техните имена и после го питайте за тях. Когато сте навън, става още по–интересно. На детето ще му е много забавно да види в действителност кое е кола, къща, истинско куче и др.
И сега най–важното. Ако детето Ви е между 3 и 4 години и все още не е проговорил, вие трябва да се намесите активно. Заведете го на специалист – първо започнете с вашия доверен педиатър, след това той може да Ви насочи към детски невролог и/или логопед. След тяхната консултация Вие ще намерите най–правилния подход към своето дете.
Държа да отбележа, че случаите на истински аутизъм или други прояви на неврологични аномалии, които могат да доведат до забавяне или спиране на говора са много редки.
Д-р Марио ИмуноБуст – природен продукт за изморени и изнервени родители…
Какво ще Ви смути в развитието на детето, за да потърсите специалист?
Когато през първата и втората годинка не може да показва назовани от вас предмети в книжка – например на Вашия въпрос къде е маймунката, не реагира правилно.
Между втората и третата година, когато не разбира прости въпроси, бърка понятията горе и долу.
Не може да изпълни последователно две команди – „вдигни играчката и ми я донеси”. Не може да назове познати предмети.
Между третата и четвъртата годинка не може да отговори на прости въпроси – кой, къде, какво. Употребява изречения от не повече от 2-3 думи. Повечето звуци се изговарят неправилно и околните не го разбират.
Говорните нарушения са изключително често срещани в наши дни. Важното е да отбележа, че те „подмладяват” – наблюдавам една тенденция при децата на късно проговаряне и веднага с това и формирани говорни проблеми. Този момент е много важен да го уловим. Разчитаме и на пълно съдействие от страна на родителите. Рзбира се, и колегите ми педиатри трябва да обръщат внимание на тези проблеми. Колкото по– рано започнат да се лекуват и обучават децата с говорни нарушения, толкова резултатът ще е по-добър и траен.
Дислалията се появява при деца с нормално нервно–психично развитие, при които слухът е запазен. Тези деца имат достатъчен запас от думи за възрастта си, могат правилно да съставят изречение, съгласуват думите по род, число и др., но не могат да произнасят правилно някои звукове. Диагнозата на дислалията я поставя педиатър, а лечението се провежда изключително от логопед.
Заекването е нарушение в темпа и ритъма на речта. Много често то е наследствено. За неговото преодоляване се изисква много търпение както от родителя, така и от специалиста логопед.
В по–късна възраст може да се появи дислексията – затруденение при четене. При нея детето се затруднява да чете срички, думи и по–голям текст. Това състояние е преодолимо при упорита работа с детски психолози и логопеди.
Ние, като лекари, можем да подпомогнем процеса на правилното развитие на речта, като внимателно прегледаме детето, подробно разпитаме родителите за наследственост, за индивидуалното нервно–психично развитие на детето. След като се уверим в типа на детето, ние можем да определим най–доброто индивидуално хомеопатично лекарство.
При правилен подход и лечение тези говорни проблеми са лесно преодолими.
Важното е да се започне отрано и да имаме индивидуален подход към всяко дете.
Не е нужно да си психолог, а просто наблюдателен родител, за да разбереш, че периодът от 4 до 6 години е много критичен в психологически аспект. Тогава Вие разбирате, че Вашето дете вече е пораснало и започва да се адаптира към обкръжаващия го свят.