Есента настъпи не само астрономически. Все по-често подухва севернякът, постила шумящ килим от листа.
Мъглите слизат в полята, дъждецът, бавно, но неотклонно, се превръща в ежедневие. Температурите падат. Флора и фауна се подготвят за есенно-зимния сезон. Това е сезоннът и на по-честата остра заболеваемост – предимно от миксовирусни инфекции.
Толкова сме свикнали с тях, че често ги наричаме „банални“ и въпреки че сме запознати добре с тази патология не следва да ги подценяваме, още повече – пренебрегваме. Нека припомним, че в етиологичен аспект те представляват близо 70-80% от амбулаторния ни прием през есенните месеци.
Успехът на лечението им е в пряка зависимост от нашата квалификация и професионализъм, възможностите на фармакологията и осъзнатото участие на заболелия. Ето защо е важно пациентите ни да бъдат своевременно и правилно информирани за тези остри заболявания.
В хомеопатията подхождаме индивидуално, но има някои общи и валидни за всички правила, с които е добре да запознаем пациентите при остро вирусно заболяване в семейството.
Болестта, дори и острата, е процес. Нашата задача като лекари е да обясним на пациента хода ù и да изискваме да наблюдава внимателно в динамика как протича тя. Това е споделената отговорност.
Правилната реакция на организма при характерните за сезона миксовирусни инфекции обикновено е следната: наблюдава се общо неразположение, повишаване на температурата в различни граници (зависи от реактивността на организма и от вирулентността на инфекцията), различни оплаквания от страна на горните дихателни пътища, които създават известен дискомфорт. Заболяването обикновено трае до 3-5 дни, след което следва период на възстановяване.
Най-често родителите ни питат кога детето може отново да тръгне на ясла/градина или да му се постави ваксина, примерно. Минимум от 3 до 4 седмици е този период на реконвалесценция, защото това е времето нужно за възстановяване на имунологичната реактивност до първоначалното ù ниво. Същата е продължителността на възстановителния период и на възрастните.
Нека им обясним да си представят, че армията на имунните клетки е била на сражение, то тя трябва да си възвърне силите за да е готова за следваща битка.
- Всички остри епизоди трябва да се лекуват с правилна терапия спрямо индивидуалния казус. Ако се установи наличие на бактериална инфекция, естествено, че трябва да се предпише антибиотик и/или химиотерапевтик. Не е професионално да не издържаме на напрежението и „за всеки случай – да не стане нещо” да се дават антибиотици. Това е предпоставка впоследствие имунитетът да бъде затормозен. След няколко години, та дори и десетилетия, това се връща обратно като бумеранг!
- 80% от сезонните заболявания са вследствие на вирусни инфекции. Те определено не се лекуват с антибиотици, както и в повечето случаи прилагането на температуропонижаващи медикаменти е погрешно. В тези случаи правилният подход е да се приложат съответните средства, които да подпомогнат имунологичния отговор, а не да го затруднят.
- Много честа грешка е, например, да се бърза с използването на нестероидни противовъзпалителни средства при температура и общо неразположение с цел да се облекчи състоянието. Естествено, детето или възрастният ще се почувстват по-добре и ще се върнат обратно на училище или на работа, при което не само че ще продължат да разпространяват инфекцията, но и няма да позволят на организма да включи физиологичните си механизми на възстановяване. В допълнение употребата на подобни медикаменти потиска имунния отговор. Да не забравяме и т. нар. странични действия на такива лекарства, например токсичност и алергизация. • Друга грешка е прекомерното използване на деконгестанти при хрема. Да, облекчават дишането, по-леко спим и кашлицата намалява, но даваме ли си сметка какво се случва с носната лигавица? Още повече, че деконгестантът, образно казано за нашите пациенти, пречи на организма да изпрати „своите войници на границата за да се опознае и посрещне подобаващо неприятеля“. Така се препятства правилната реактивност на имунитета в острата фаза и не помалко важното – затормозява се формирането на имунологичната памет! Нос ната лигавица трябва да бъде „ухажвана”, а не да се борим с физиологичните прояви на хремата с всички средства и на всяка цена.
- Все още не малко родители дават антипиретици (температуропонижаващи) по най-малък повод. Може би защото: първо – полесно е, второ – за да се презастраховат и да си успокоят съвестта, че полагат грижа. Важно е да лекуваме детето така, че да използваме „тежката артилерия” на съвременната фармацевтика само тогава, когато наистина е нужна. И тук е ролята на комплементарните методи в медицината, сред които и хомеопатията, която дава изключително добри резултати. За разлика от конвеционалните медикаменти, хомеопатичните не само ще облекчат симптомите, но и ще подпомогнат имунологичния отговор на организма. Ще намалят риска от усложнения, както в острата фаза, така и във възстановителния период.
Сироп Д-р Марио ИмуноКидс – златен стандарт за имунопрофилактика при децата
Допълнително предимство е, че хомеопатичното лекарство представлява една многократно разредена субстанция, която не ни натоварва токсично и няма риск от зависимост и привикване към него. Няма опасност и от алергизиране, тъй като високото разреждане на веществото не позволява превръщането му в хаптен при свързването му с белтъчни молекули. Моите пациенти са запознати с някои хомеопатични лекарства за първа помощ като бърза и адекватна първична терапия.
Най-честият симптом, който маркира заболяването и ги притеснява е температурата. Затова предлагам един лесно приложим практичен подход, доказал своята ефективност. Представям ви го с абревиатурите BARBF и A/G. Те са именувани от началните букви на хомеопатични медикаменти, включени в съответната група.
Групата BARBF включва: Bryonia, Aconitum, Rhus toxicodendron, Belladonna и Ferrum phosphoricum, а групата A/G – Apis mellifica и Gelsemium.
Тези две групи са създадени на базата на симптома – жажда или липса на такава при повишена температура. Фебрилните пациенти, които все пак изпитват жажда, макар и в различна степен, вероятно ще имат нужда от медикаментите от група BARBF, а тези които не изпитват такава – насочват към групата A/G. Естествено, че в следващите часове или на следващия ден е добре пациентът, възрастен или дете, да бъде консултиран от лекар специалист. Ето и някои от най-характерните прояви, припокривани от патогенетичното табло на цитираните по-горе медикаменти: –
Bryonia D6, 30 – постепенно повишаваща се температура на плато, отпадналост, обилно изпотяване, съпроводени с типичните сухи лигавици (пресъхнала уста) и непрекъсната жажда. Много характерно е, че дори най-малкото движение на болния предизвиква обостряне на оплакванията му. Затова той се нуждае от покой и почивка на легло.
– Aconitum D6, 30 – при остро настъпила треска в резултат на излагане на студ и силен вятър и/или екстремно прегряване. Наблюдавайте следните характерни симптоми при болния – крайно тревожен, със силна жажда, постоянно се движи неспокойно, не се поти. Изразена конгестия на лицето.
– Rhus toxicodendron D6, 30 – постепенно и умерено повишаване на температурата, често вследствие от влага, студ. Изразена жажда, болка в мускулите и костите, облекчаващи се от бавно раздвижване и топлина. Нерядко лабиален херпес.
– Belladonna D6, 30 – при рязко повишаване на температурата (над 38-39 0С) със зачервено лице и обилно изпотяване; силно пулсиращо главоболие; непоносимост към светлина и шум; изразена хиперемия на орофаринкса с усещане за сухота и драскане. Често този медикамент следва Aconitum, когато температурата започне да спада и пациентът започва да се поти.
– Ferrum phosphoricum D6, 30 – при „банални“ прояви – не висока температура, слабо изразена треска, умерено или липса на изпотяване, умерено изразени катарални прояви от страна на ГДП, променлива жажда, вегето-съдова „игра“ – бледост, хиперемия.
– Apis mellifica D6, 30 – при рязко, но умерено повишена температура, променливо изпотяване, склонност към оточност по хиперемираните лигавици с усещане за парене и боцкане. Липса на жажда и подобрение от студени апликации.
– Gelsemium D6, 30 – при грип или настинка с бавно начало, с постепенно повишаване на температурата, втрисане и тремор, изразено главоболие, отпадналост и вялост. Болният не изпитва жажда, въпреки постоянната температура и обилното изпотяване.
Вижте най-добрия сироп за имунопрофилактика за деца над 10 години и възрастни
При тези остро проявени симптоми, хомеопатичните медикаменти, независимо от потенциите им, се приемат по 1 доза (5-10 глобули) до 5- 6 пъти на ден. Естествено, при настъпване на подобрение приемите се разреждат и при отсъствието им се спират. Не бива да забравяме и така наречените специалитети /комбинирани хомеопатични медикаменти/ като Influcid и Rhinital. Те са с доказана клинична ефективност и могат да бъдат добро средство на избор от пациента до посещението му при лекар. А в кои случаи трябва да предупредим родителите, че спешно трябва да се потърси лекарска помощ? Три са спешните състояния, които без отлагане изискват намесата на специалист, без значение какви са другите симптоми (температура, кашлица и др.): Нарушено общо състояние и психо-емоционална неадекватност на пациента. Той или е крайно отпаднал, или е крайно превъзбуден. „Това не е моето дете”, казва обикновено майката за болното, настъпила е коренна промяна.
Проблеми с дишането – втори сигнал за нужда от спешна помощ. Настъпва задълбочаващ се задух във фазата на експириума – гърдите свиркат. И трето – появата на необичаен обрив, петна – с хеморагичен оттенък. Как да го разпознаят пациентите ни? Могат да притиснат силно обривния елемент с прозрачна чаша или бутилка – хеморагичният обрив не избледнява. С подобен алгоритъм на действие ще бъдем адекватни към предизвикателствата на сезонна по отношение на тази остра заболеваемост и ще изпълним девиза на всеки практикуващ лекар: „Минимален риск – максимална полза!“
Д-р Иван Несторов