Като отговорен родител може би си задавате парещи въпроси за това как и какво да говорите с децата си за новините в средствата за масова информация за трагедии, катастрофи и терористични атаки с човешки жертви в региона и по света. Наистина е важно да знаем, че децата ни имат потребност точно ние – техните родители, – да им осигурим безопасност и чувство за сигурност. И няма значение на каква възраст са в момента.
Ето какво мога да ви предложа като практикуващ психолог с над 30-годишен стаж.
Разговаряйте с детето си за чутото и видяното от него по медиите. Да общуваме с децата си по повод техните преживявания, тревоги и страхове е първото, което можем да направим за възстановяване на чувството им за лична сигурност. Това е началото на присъствието ни като родители в усилията на децата ни да се справят със събитията в света около нас. Какво и как им казвате зависи от възрастта им, но най-важно за детето ви е да знае, че сте с него и го изслушвате внимателно и подкрепящо.
- Изберете подходящо време за този разговор – може би докато си говорите с тях на път за училище, преди да вечеряте или след особено плашещи новини по телевизията, които са стигнали и до детето ви.
- В началото на разговора покажете на детето си, че се интересувате от това как се чувства то и как се справя с информацията, която е достигнала до него.
- Вслушайте се в това какво чувства и мисли детето ви. Не го прекъсвайте – позволете му да изрази всичко, което му идва наум – емоции, идеи, образи. Дори ако са плашещи и ирационални. Разберете повече за тях преди да реагирате с обичайното „Не се тревожи!”.
- Споделете собственото си мнение и разбиране без да отхвърляте чувствата и идеите на детето си. Покажете на детето си, че е нормално хората да изпитват различни чувства и да имат различни идеи за случващото се около тях.
- Покажате на детето си, че сте с него, че присъствате, за да се чувства по-сигурно, да е уверено в себе си и в подкрепата ви. Просто ги прегърнете и помълчете с тях.
Направете дома си едно по-сигурно и по-спокойно място. Всички деца възприемат дома си като едно от най-сигурните места в света. Заобиколете детето с всичко, което му вдъхва усещане за безопасност и спокойствие. Внимавайте до кои новини има достъп детето ви и не разливайте наоколо собствените си страхове, тревоги, безсилие и гняв от случващото се. Превърнете дома си в зона на комфорт и спокойствие за децата си. Когато знаете, че новините по телевизията са плашещи, ангажирайте децата си в нещо, което обичат да правят заедно с вас като едно сплотено семейство.
Следете за признаците на стрес, страх и безспокойство у децата. След като са станали преки или косвени свидетели на травматични събития децата ( а и възрастните) обичайно са завладяни от океан от емоции, в това число страх, тъга, гняв и тревожност. Поцедението на децата ви може да се измени в резултат на опита им да реагират на случващото се. Нерядко се разстроива съня им, имат трудности с концентрацията и обичайните си задачи, променя се апетита, детето е необичайно умълчано, затваря се или губи интерес към неща, които обичайно обича да прави. Това е нормална реакция и е нужно време, за да се премине през този процес на адаптация. Най-важното е родителите да се научим да показваме на децата си как да говорят за емоциите и преживяванията си. Децата ни са невероятни в изразяването на чувствата си – дори най-трудните и объркани, – чрез изкуството. Рисувайте, пишете кратки разкази и приказки, направете си малък семеен театър.
Вземете си „отдих от новините по медиите”. Децата ви може да искат да продължат да гледат телевизия или да ровят в Интернет, за да разберат повече за случилите се ужасни неща по света. Важно е да ограничите времето, което те прекарват потопени в новините, с които ги заливат медиите, които често не си дават сметка кой точно гледа, слуша и чете представената от тях информация. Постоянното подлагане на безкрайния приток на още и още плашещи новини е източник на акумулирано безпокойство и травматизиращо повторение на шока за детето ви. Най-добре е да дадете личен пример със собствения си начин на ползване на медиите. Реорганизирайте графика си така, че да ангажирате себе си и децата си не със следене на новините, а с нещата, които те и вие обичате да правите.
Погрижете се за себе си. Ако не се грижите за това как се справяте вие със случващото се, как ще се грижите за това как се справят с него децата ви? От вас – особено в такива моменти, – се очаква да сте пример, реален и достъпен модел какво и как се прави, за да се справим с травматичните обстоятелства, ужаса от терора и безсилието пред катастрофите. Важно е да се запази един редовен режим за това, което прави семейството като едно цяло – хранене, грижи за домакинството, подготовка на уроците и всичко, което връща на децата ни чувството за нормалност и сигурност.
И ако всичко това не ви се получава, опитайте отново с повече внимание към детайлите или… потърсете професионална помощ от психолог или лекар.
Благодаря на колегите ми, които споделиха с мен своя опит докато подготвях този текст. /