От книгата „От Нула“ на Д-р Марио Янакиев : Тази инфекция се среща сравнително често в училищна възраст при децата. Въпреки че звучи много стряскащо, тя в повечето случаи отшумява без усложнения. Искам да ви спомена и другите наименования на тази болест. Първото – „жлезна треска“, защото наред с висока температура болният има и уголемени лимфни възли. А пък другото название звучи романтично – „болест на целувката“, защото се смята, че при юноши и девойки вирусът се предава чрез слюнката на партньорите.
Обикновено за инфекциозна мононуклеоза лекарят се досеща, когато една гнойна ангина не се подобрява от предписаното лечение. Винаги тя е съпътсвана от екстремно уголемени лимфни възли предимно в шията и под долната челюст.
Но нека да вървим по ред – инфекциозната мононкулеоза се причинява от вирус, той е ДНК и принадлежи към вида Ебстайн Бар.
Той се съдържа в големи концентрации в слюнката на болния и в слузта на дихателните пътища. Следователно тази инфекция се предава по въздушно-капков път и при целувка при по–големите.
Както вие добре знаете вече, инкубационен период е отрязъкът от времето – от заразата до първите симптоми. В случая при тази болест инкубационният период е от 4 до 6 седмици – сравнително голям.
Интересното е, че след оздравяване дълго време – месеци наред – болният отделя със слюнката си вируса на Ебстайнйн бар. Затова казваме, че инфекциозната мононуклеоза е бавна, латентна инфекция.
Склонността на организма да се зарази, не е голяма и зависи от моментното състояние на имунната му система.
Клиничните прояви в началото са общи – отпадналост, втрисане, загуба на апетит. След един до три дни състоянието рязко се влошава, като температурата достига 39 градуса, болният става блед и постоянно му се лежи. Болестта има два главни симптома – силно зачервено и болезнено гърло. По сливиците бързо се появяват гнойни налепи.
Вторият кардинален симптом са уголемените и леко болезнени лимфни възли. Засегнати са най-вече шийните, но промяна може да има и по всички по цялото тяло.
Детето може да има болки в ляво подребрие – там се намира най–големият „лимфен възел” в организма, който се нарича слезка. Тя се възпалява и уголемява от вилуса на Ебстайн Бар. Слезката или далакът, както се води понародному, има много специфична функция – там се формират и изграждат имунните клетки на организма.
В по–редки случаи може да се срещне уголемен и болезнен черен дроб, който се опипва в дясно подребрие.
В около 10 % от случаите се наблюдава обрив по цялото тяло с характеристика на морбилния.
Опитният лекар ще ви разпита подробно за давността и характеристиката на оплакванията. Ще акцентира и върху възможните контакти с хора с подобни симптоми. Диагнозата ще бъде потвърдена от прецизния преглед, на който се установяват уголемените лимфни възли, силно зачервеното гърло и гнойните налепи по тонзилите . Лекарят трябва подробно да палпира (опипа) и останалите лимфни възли по тялото, а също и слезката и черния дроб.
Ако не е сигурен в диагнозата, ще назначи изследвания, които са специфични за болестта. В пълната кръвна картина ще има увеличени левкоцити, а в деферинциалното им броене ще се установи в началото увеличение на лимфоцитите (по–късно в книгата ще поговорим по – подробно за видовете кръвни клетки и тяхните функции). По–късно тези лимфоцити ще придобият друг вид – активирани лимфоцити и тези, които се превръщат във вируцити или типичните мононуклеозни клетки. Разбира се, всичко това ще установи опитен лабораторен лекар.
Има специфично имунно изследване за установяване на Ебстайн Бар инфекция. Тестът се нарича Моностикон. Бива два вида – за остра инфекция и за прекарана преди време такава.
При по–тежко протичащо заболяване трябва да се назначат разширени изследвания – чернодборни проби – Алат и Асат, кръвна захар, общ белтък, фибриноген и др.
Протичането на болестта е продължително. Най-напред трябва да се овладеят температурата и интоксикационния синдром (бледост, отпуснатост, безапетите) на болния. След това близо 3-4 седмици бавно се възвръща здравето – спадане на лимфните възли с подобряване на кръвната картина.
Няма специфично лечение на тази инфекция. Всички медикаменти целят подсилване на организма и подобрение на неговата защита.
Препоръчва се през първите 3–4 седмици болният да не упражнява активни физически упражнения. Има макар и теоритична възможност за руптура (разкъсване) на слезката.
Диетата трябва да е високо белтъчна. Приемът на течности е необходимо да се увеличи.
Много е важно да се знае, че е забранен приемът на „Аспирин“ при тази болест – възможно е да се появи синдромът на Рей, който е с тежки неврологични прояви.
Спорен е въпросът дали трябва да се назначават антибиотици. Обикновено ние, лекарите, ги предписваме, когато температурата не спада в продължение на 4 дни. Средство на избор са „Кларитромицинът“ и „Цефтриаксонът“.
Антибиотици от групата на „Амоксацилина“ са забранени – има опасност да се появи обрив.
Състоянието на детето се подобрява от предписването на „Изопренозин“ – специфичен препарат против вируси. Разбира се, трябва да се приемат и противотемпературни медикаменти.
Хомеопатията е допълваща терапия в лечението на тази болест. „Пирогениум“ и „Хепар сулфур“ ще подпомогнат справянето с гнойната ангина. „Сулфур йодатум“, приеман по–продължително време, ще възстанови лимфните възли и слезката.
Много е важно вашият лекар адекватно и трайно да излекува инфекциозната мононуклеоза.
При пациенти с намалена имунна защита може да се наблюдават и усложнения – миокардит (възпаление на сърцето), енцефалит (възпаление на мозъка), артирит (на ставите), някои лимфоми (злокачествени болести на лимфни възли и кръвта) и др.
За щастие, усложненията са много редки.
След преболедуване трябва да се предпише имуностимулираща схема за да се предотвратят всички последствия от болестта.