Пролетни инфекции и хомеопатия

 

Ринофарингит____________________________________________________

Allium cepa 9CH

• Риноконюнктивит, който се усложнява с катарален отит и ларингит .   Обилен, бистър секрет с дразнене на носната лигавица, често кихане. Сълзене, което не дразни очите. Засилване на оплакванията в топло помещение и облекчаване на открито. Ринити, които лесно се разпространяват към ушите, където причиняват значителна болка.

Ferrum phosphoricum 9CH

• Постепенно начало на вирусната инфекция и неспецифичен катарален синдром. Остър ринофарингит с епистаксис и/или болки в ушите. При прегледа на ушите често се установява хиперемирано тъпанче.

Nux vomica 9 CH

• Пациентът се оплаква от дразнене в гърлото, главоболие, затопляне на лицето, зиморничавост. Мъчително запушване на носа през нощта, което буди пациента. При събуждане призори се появяват залпови кихавици и воднист течен секрет. Хремата се отключва от излагане на течение, особено ако пациентът е изпотен.

 

Когато ринитът протича основно с усещане за назална обструкция, в зависимост от възрастта на пациента, се препоръчват най-често Sambucus nigra или Sticta pulmonaria.

Sambucus nigra 5-9 CH

• Често се предписва в кърмаческата и ранната детска

възраст. Основното оплакване е запушен нос с мъчително затруднено дишане и усещане за недостиг на въздух. Често е наличен придружаващ ларингит с пристъпна, задушаваща коклюшоподобна кашлица до цианоза и затруднен инспириум.

Sticta pulmonaria 5-9 CH

• По-често се предписва при ученици и възрастни. Основният симптом е мъчителна назална обструкция с болка в основата на носа тип „пенсне“. Освен това може да има усещане за дразнене в гърлото и придружаваща суха кашлица.

 

При по-тежко протичане с общи симптоми, фебрилитет и влошаване на състоянието, може да се препоръча лечение с Hepar sulfur calcareum 9CН, Pyrogenium 9CH и Kalium iodatum 9CH.

Hepar sulfuris calcareum 9CH

• Гноен ринит с жълтеникав или бял секрет, повишена температура. Влошаване от студ.

Kalium iodatum 9 CH

• Риноконюнктивит с обилни, воднисти или зеленикави,

дразнещи секрети. Усещане за запушен нос въпреки обилната секреция. Тежест и стягаща болка в основата на носа. Хремата се подобрява от топло и се влошава на открито, докато пациентът като цяло се чувства по-зле от

топлото. Eтмоидален, фронтален или максиларен синуит, протичащ с болки в периорбиталната област, фронталните и максиларните синуси. Оток на меките тъкани около очите. Аденовирусен конюнктивит.

Pyrogenium 9CH

• Септично състояние, при което няма видим фокус на ин-

фекцията.

 

Дразнещата кашлица при ринофарингит често се лекува

трудно с конвенционални лекарства и се поддава изненадващо бързо на лечение с хомеопатични. Най-впечатляващи са резултатите от приложението на Coccus cacti 9СН и Drosera 9-15СН.

Coccus cacti 9СН

• Ринофарингит, който протича със спастична кашлица по-

ради натрупване на белезникава слуз в носа и фаринкса.

Спастична кашлица с трудна експекторация, която завършва с напъни за повръщане и отделяне на прозрачна жилава слуз. Състоянието на пациента се влошава в топло и задушно помещение и се подобрява на открито и от свеж въздух. Когато кашлицата има същия характер,

но се влошава от свеж въздух, се предпочита Corralium rubrum 5CH 3х5 гранули.

 

Drosera 9-15CH

• Спастична, пристъпна коклюшоподобна кашлица при сравнително слабо изразена инспираторна диспнея, без прояви на дихателна недостатъчност. Кашлицата се влошава при лягане, след полунощ и от топло и се подобрява от свеж въздух. Подобна кашлица се развива най-често при аденовирусни ринофарингити, коклюш и паракоклюш.

 

СИНУИТИ_______________________________________________________

Ако симптомите на острата вирусна инфекция не се подобрява или дори се влошава след десетия ден от началото на заболяването, се подозира развитието на остър бактериален синуит. Показателна за синуит е появата на едностранна лицева болка на фона на гноевидна секреция от носа. При остър фронтален синуит болката в челото се усилва при навеждане на главата напред. Няма доказателства, че симптоматичното лечение на вирусния риносинуит намалява честотата на бактериалния синуит.

Хомеопатично лечение при остър синуит

Хомеопатичното лечение се провежда най-често паралелно с конвенционалното антибиотично лечение. Лекарствата се подбират според локализацията на основното оплакване и характера на секрета. При фронтален синуит лекарство на избор е Kalium bichromicum 9СН, при максиларен синуит се предпочита Mezereum 9СН, а при етмоидален синуит – Hydrastis canadensis 9СН. Съответният медикамент се изписва често в комбинация с Hepar sulfuris calcareum 9CH.

Kalium bichromicum 9CH

• Ринит с гъсти, жълто-зелени секрети, залепващи като тапи и с неприятна миризма. Фронтален синуит с пунктиформена болка над синуса и гъсти жълтозелени вискозни секрет

 

Mezereum 9СН

• Максиларен синуит с болки в лицевите кости.

Hydrastis canadensis 9СН

• Ринит и етмоидален синуит с жълтеникава слузно-гнойна

секреция и задно стичане.

 

ТОНЗИЛОФАРИНГИТИ______________________________________________

Тонзилитите и тонзилофарингитите заемат около 30% от всички случаи на инфекции на горните дихателни пътища в различните възрастови групи. Най-честите причинители на тонзилофарингитите са различни вируси (аденовируси, коронавируси, RS-вируси, коксакивируси, Epstein-Barr вирус

[EBV] и др.).  Второто място по честота като етиология заемат β – хемолитичните стрептококи група A (Streptococcus pyogenes.) Поради увеличаващата се бактериална резистентност към антибиотици,съвременните препоръки са да се избягва изписването на антибиотик единствено на базата на анамнеза и физикален преглед, без доказване на стрептококова или друга бактериална етиология.

 

Хомеопатично лечение при остър тонзилофарингит

Хомеопатичното лечение позволява бързо и ефикасно облекчаване на симптомите на тонзилита като се прилага самостоятелно (при вирусните тонзилити) или като терапия, допълваща конвенционалния подход (при бакетриални тонзилити). При неясна етиология хомеопатичното лечение

позволява да се изчакат резултатите от микробиологичното изследване. Хомеопатията заема особено място при терапията на бременни и кърмещи жени, пациенти с алергии и малки деца, при които приложението на конвенционални медикаменти е силно ограничено.

Когато тонзилофарингитът е катарален, се препоръчва

избор между медикаментите Apis mellifica 15-30СН, Arum

triphyllum 9CH, Belladonna 9-15СН и Phytolacca decandra

9СН.

 

Apis mellifica 15-30 CH

• Бледорозови и оточни фаринкс и тонзили. Увулата също

е оточна и виси като мехурче, пълно с вода. Липса на жажда. Облекчение от прием на студени течности.

Arum triphyllum 9CH

• Остро възпаление на горните дихателни пътища, протичащо със засягане на лимфния апарат в носоглътката и шийната област, което води до обструкция в носоглътката и пълно блокиране на носното дишане. Значително увеличение на субмандибуларните лимфни възли и

лимфния апарат на гърлото. Напукани устни със забелване на кожички. Ягодов език. Оскъдна водниста или слузна секреция от носа. Дрезгав битонален глас.

Belladonna 9–15 CH

• Катарално възпаление със силно хиперемирани фаринкс

и тонзили. Лигавиците са сухи и пациентът изпитва жажда. Облекчение настъпва от прием на топли течности. Температурната крива е вълнообразна, достигаща и надвишаваща в пиковете 39⁰ C.

Phytolacca decandra 9 СН

• Тъмночервен фаринкс и тонзили, с подчертано зачервяване на небните дъги.Увеличени и болезнени подчелюстни лимфни възли. Усещане за чуждо тяло в гърлото и болка при преглъщане, с ирадиация към основата на езика, ушите и шията.

При гнойна ангина с влошено общо състояние системно се предписва комбинация от Pyrogenium 9 CH и Hepar sulfur 9-15 CH, като тя често придружава подходящата емпирична антибиотична терапия до получаване на резултатите от микробиологичното изследване на гърления секрет.

При лакунарна гнойна ангина се добавя Mercurius solubilis 9СН, а при съмнение за мононуклеоза лекарството за избор е Ailanthus glandulosa 9CH.

Hepar sulfuris calcareum 15CH

• Фоликуларен тонзилит с бели или бледожълтеникави гнойни налепи. Болка поради усещане за забита кост, трънче или треска в гърлото. Болката при преглъщане ирадиира от гърлото към ушите.

Ailanthus glandulosa 9СН

• Пациентът е в увредено общо състояние – в прострация

и с висока температура. Тонзилите са уголемени, с лакунарен ексудат, псевдомембрани и тенденция към некроза. Подобна картина се наблюдава освен при бактериални ангини, така също при инфекциозна мононуклеоза.

Mercurius solubilis 9 СН

• Общото състояние на пациента е влошено. Пациентът

поддържа постоянно висока температура, като се влошава през нощта, когато се поти и преоблича по няколко пъти. Оточни, хиперемирани тонзили с гнойни налепи. При прегледа прави впечатление големият, разстлан език на пациента с отпечатъци от зъбите по него, зловонния дъх от устата.

 

ЛАРИНГОТРАХЕИТ_________________________________________________

При децата между 2 и 5 години най-честите причинители на ларинготрахеит са парагрипните вируси. Заболяването протича с катарален синдром, изразен с мъчителна, суха дразнеща (ларингеална) кашлица. Болестта понякога протича тежко – с внезапна поява на нощен задух, затруднен  инспириум и дразнеща кашлица. Детето се събужда изплашено, възбудено, поема мъчително въздух. При прегледа могат да се установят инспираторен стридор, цианоза, югуларен или интеркостален тираж, набъбнали шийни вени.

При по-големите деца и възрастните катаралният синдром е по-леко изразен и се наблюдава лека кашлица и субфебрилитет, прояви на леко респираторно заболяване. При възрастните често единствен симптом на заболяването остава  промяна или загуба на гласа. При възрастни и при тежко  изразена дисфония се подозира бактериален причинител

(Moraxella catarrhalis и/или Haemophilus influenzae)

. Въпреки  тази вероятност, рутинното изписване на антибиотици ,антихистамини и кортикостероиди не се препоръчва.

 

Хомеопатично лечение

При малките деца, страдащи от вирусен ларинготрахеит най-често се предписват Aconitum napellus 15-30СН, Spongia tosta 9-15СН и Sambucus nigra 9СН. Често лечението започва с Aconitun napellus и Spongia tosta и продължава с Hepar sulfuris calcareum 9-15СН. При битонален глас има показания за изписване на Arum triphyllum (виж Хомеопатично лечение на тонзилофарингити). Медикаментите се назначават през 10-15 минути, като приемите се разреждат постепенно при подобрение.

Aconitum napellus 15-30CH

• Брутално покачване на температурата над 39⁰ C, което се развива към полунощ. Кожата на пациента е суха и топла.

Самият пациент е неспокоен, тревожен. Ларинготрахеитът се изявява с пристъпна инспираторна диспнея и крупозна кашлица.

Spongia tosta 9-15СН

• Внезапно настъпваща около полунощ суха, свиркаща, ларингеална кашлица, напомняща рязане на дъска с трион. Температурата може да не е повишена.

Hepar sulfuris calcareum 9-15CH

• Ларинготрахеит, който протича със сутрешно покачване на температурата и усещане за забито трънче или треска в ларинкса.

Sambucus nigra 9CH

• Предписва се по-често при кърмачета и малки деца. Суха

хрема с пълна назална обструкция. Стридорозен ларингит с пристъпна, задушаваща кашлица, завършваща с цианозиране. Задух от ларингеален произход с нормален инспириум и свиркащи хрипове при експириум. Обилно изпотяване само докато пациентът е буден. Изпотяването изчезва, когато болният отново заспи. (За сравение при Calcarea carbonica и Pulsatilla е налице обилно изпотяване по време на сън.)

 

ОТИТИ___________________________________________________________

Около 30-40% от децата, боледуващи от дихателна инфекция, причинена от RS-вирус, аденовирус или грипен вирус, развиват среден отит. Най-честите бактериални причинители са S. pneumoniae. След въвеждането на имунизацията против пневмококи нараства честотата на отита, причи-

нен от нетипируеми H. influenzae и от M. catarrhalis. Показания

за изписване на антибиотици преди установяване на микробиологичния причинител са:

• Деца < 6 м. възраст, ако боледуват от двустранен среден

отит или при едностранен среден отит с тежко протичане

• Деца от 6 м. до 2 г., ако боледуват от двустранен среден

отит с умерено тежко протичане

• Липса на ефект от симптоматично лечение за 48-72 часа

Хомеопатично лечение

В научната литература има немалко проучвания и метаанализи на проучвания за приложението на хомеопатичните лекарства при среден отит с позитивно мнение относно ефективността на хомеопатията при среден отит.

При повишен риск от развитие на среден отит, при първите симптоми на неразположение (хрема, запушен нос, лека болка в ухото) се изписват:

Oscillococcinum® в дозировка 3 пъти по един флакон за

първите 2 дни от боледуването.

Aviaire 15 СН – в дозировка от 10 гранули, приети еднократно, възможно най-рано.

Allium cepa 9CH – при ринити, които лесно се разпространяват към ушите, където причиняват значителна болка.

(виж „Риносинуити“)

При остър среден отит с неясно начало може да се приложи комбинация от Belladonna 9 CH, Capsicum annuum 5-9 CH и Ferrum phosphoricum 9 CH. Обикновено тази комбинация се препоръчва при начален отит, който се развива в кърмаческата възраст.

Belladonna 9-15 СН

• Внезапно начало с висока, конфлуираща температура.

Лицето на пациента е силно зачервено, болката в ухото е пулсираща. Има обилно изпотяване, мидриаза, фотофобия, обща хиперестезия. При преглед се наблюдава изразена хиперемия на тъпанчето с или без бомбаж.

Capsicum annuum 5-9 СH

• Оталгия с парещи болки в областта на възпаленото ухо с

ирадиация към мастоидния израстък. Болка в ухото „като от удар“. Хиперемия на тъпанчевата мембрана. Болка при настиск в областта на мастоидния израстък.

Ferrum phosphoricum 9 СН

• При постепенно начало, фебрилитет до 38.5° C, зачервени бузи. При преглед тъпанчето е хиперемирано с подчертани кръвоносни съдове.

При вече налично гнойно възпаление на средното ухо към антибиотика се добавя Hepar sulfuris calcareum 15-30 CH по 5 гранули няколко пъти дневно./ д-р Иван Енев, д-р Зорка Угринова