Това е най – висшата функция на всяка жена. Тя не е задължителна. Трябва да уважаваме избора на макар и малкото жени, които не искат да бъдат майки . Колкото и да не може да ги разберем, те имат право да определят посоката на своя живот .
Немалка част от жените изпитват страх пред голямата отговорност да бъдат майки. Тук всички ние трябва да им помогнем. Да им покажем, че не трябва много да мислят, просто да се оставят на инстинкта да ги води. А той е най-великата сила – силата на природата.
Колкото и да искаме да променим нейния ход с оправдание за кариери, тя, природата, рано или късно побеждава.
Има майки, на които им е било много трудно при първото раждане, загубили са дете или имат дете с увреждания . Те просто са изплашени. Те не си и помислят да повторят този ужас. Тук ние като лекари сме особено активни. Трябва силно да стимулираме желанието им за второ дете. То ще бъде мотив за техния смисъл на живота.
Един от най-хубавите моменти е периодът, когато разбирате, че сте бременна, и започвате да посещавате женската консултация. Първоначално изпитвате лек стрес – за първи път в живота си ще вземате решение за друг човек. Моето желание е да си изберете акушер-гинеколог, който да бъде не само добър пофесионалист, но и човек. Той трябва да бъде спокоен и да ви обяснява всичко, което е свързано с развитието на вашето бъдещо дете. Колко е лъскав кабинетът му и каква апаратура има, са от второстепенно значение.
Вашият доверен гинеколог е задължен да прецени какви рискове може да има по време на бременността и да назначи съответните изследвания. Той най-добре ще ви консултира за бъдещото раждане – къде да бъде и по какъв механизъм да се извърши. Непрекъснато му задавайте въпроси – не се притеснявайте! Всичко свързано с вас и бъдещото ви дете трябва да ви е ясно.
Идва раждането…
След него още сте под еуфорията на това събитие.
Минали сте всякакви обучения за отглеждане на детето.
Прочели сте всички възможни книги.
(Да не говоря за интернет и съветите на приятелките…)
Връчват Ви бебето. След като си отидат гостите, които всичките, не знам защо, искат да го пипнат и да определят на кого прилича…
оставате сама / и с бащата разбира се /…
Изведнъж осъзнавате колко голяма отговорност ви пада на плещите.
Но не се притеснявайте! Ще преодолеете най – трудната седмица от живота си като майка – първите 7 дни в дома . Защо е най-трудна ли? Защото детето има прояви, които са много различни от описаните в книгите. И те, разбира се, са физиологични. Но Вие трябва постепенно да опознаете характера на вашето дете и да свикнете с него. А то го проявява още през първите дни – повярвайте ми.
И така започва ежедневието Ви на майка – ден след ден, изпълнено с тревога, безсъние и притеснение.
Главният въпрос , който Вие си задавате е – ЩЕ СЕ СПРАВЯ ЛИ?
Разбира се, че ще се справите. Милиони майки са минали по този път. И Вие също.
Летят месец след месец, година след година… Вашето дете расте. В началото се притеснявате как ще го храните, след това – защо боледува толкова, а после – как да се справим с този труден пубертет.
През цялото време сърцето Ви ще бъде свито от мисли за най-милото същество. Но това е хубавото.
Това е солта на живота.
Изстраданата любов и най-силната.