Алергия към протеините на кравето мляко – как да я познаем и и как да я преодолеем. Хомеопатични насоки

Алергията  към  протеините  на  кравето  мляко / АПКМ/ е  водеща  сред  хранителните  алергии  при  кърмачетата  и  децата  до  3  годишна  възраст.

При  нея  имаме  нежелана  имунна  реакция  към  белтъчините  на  млякото  и  съответно  се  проявяват  симптоми,  които  са  неприятни  и  водят  до  дискомфорт  на  малкото  дете.

Много  е  важна  своевременната  диагноза. Това  дава  възможност  за  ранно  лечение  и  пълно  излекуване.

АПКМ  е сравнително  често  срещана – до  3 %  при  кърмачетата  и  около  1 %  при  децата  до  6  годишна  възраст.

Кърмените  деца  също  могат  да  развият  тази  алергия  от  преминалите  белтъци  , консумирани  от  майката  през  кърмата.

Основни  симптоми  на  тази  алергия  са :

–затруднено  и  болезнено  хранене

–повръщане

–рефлукс

–безапетитие  и  отказ  от  храна

–силно изразени  коремни  болки

–диария  с  кървави  примеси

–атопичен  дерматит

–хронична  желязодефицитна  анемия

–изоставяне  в  растежа

Диагнозата  при  повечето  деца  се  поставя  много  лесно – като  се  елиминира  алергена  . След  това  диагнозата  се  подкрепя  от  провокационни  тестове – за  кратко  се  подновява  храненето  с  обикновено  млеко.

Ако  бебето  е  на  кърма  и  има изброените  симптоми, то  се  вглеждаме  в  храната  на  майката  и  напълно  изключваме  мляко  и  млечни  продукти  в  нейното  меню.

За  диагноза  лекарите  използват – кръвни  тестове – пълна  кръвна  картина  с  диферинциално  броене  и  изследване  на  специфични  Имуноглобулини Е. Кожните  тестове  също  могат  да  ни  помогнат.

Задължително  е  и  ехографското  изследване  на  коремни  органи  и  микробиологично  тестуване  на  изхожданията.

Но ,  както  посочих  по-горе  диагнозата  може  да  се  потвърди  по  емпиричен  път – когато  заместим  обичайното  мляко  със  специално,  изготвено  на  базата  на  соев  хидролизат  или  аминокиселинно  елементно  мляко. Би  трябвало  симптомите  да  изчезнат  в  рамките  на  няколко  дни.

Когато  решим  да  направим  орален  провокационен  тест – включване  на  млечен  протеин ,  то  е  желателно  да  стане  под  лекарски  контрол  с  цел  да  се  реагира  при  остри  алергични  реакции. На  практика  се  осъществява  като  първо  се  дава  1мл. мляко  с  постепенно  покачваща  се  доза  от  3,  10,  30  и  100мл.  на  интервал  от  30  минути. Стабилните  изхождания  и  липсата  на  повръщане  и  колики  говорят  до  голяма  степен  за  излекуване.

След  като  се  потвърди  диагнозата  Алергия  към  протеините  на  кравето  мляко,  то  бебето  преминава  на  хидролизирано  мляко, което  в  повечето  случаи  е  на  базата  на  соев  протеин  за  минимум  6  месеца  или  поне  до  навършването  на  9 – 12  месечна  възраст.

След  това  се  прави  провокационен  тест  – и  ако  той  е  отрицателен  може  да  се  премине  към  млечни  протеини.

Прогнозата  на  тази  неприятна  алепгия  е  добра – до  50%  от  децата  е  преодоляват  до  първата  година,  до  75 %  до  3 тата  и  до  90 %  до  6 тата  година.

Изключително  важни  са  три  неща – ранна  диагноза, правилна  терапия  и  диета  и  редовно  следене  на  нервно – психичните  и  физическите  показатели  на  детето – за  да  не  се  допусне  изоставяне  в  развитието.

Аз  в  моята  практика  съм  имал  много  случаи  на  бебета  и  деца  с  алергия  към  протеините  на  кравето  мляко.

Изключително  съм  бил  доволен  от  приложеното  хомеопатично  лечение.

Едни от  медикаментите , които  съм  използвал  са – Гастрокинд,  Магнезия  карбоника  и  Поумон  хистамин.