Ако владееш се, когато всички,
треперят, а наричат теб страхлив.
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив.
Ако изчакваш, без да се отчайваш,
наклеветен – не сееш клевети,
или намразен – злоба не спотайваш,
но…ни премъдър, ни пресвят си ти.
Ако мечтаеш, без да си мечтател,
ако си умен, без да си умник.
Ако посрещаш Краха – зъл предател –
еднакво с Триумфа – стар циник.
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка – и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв – и почнеш нов градеж.
Ако накуп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърляш зар,
изгубиш и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар.
Ако заставиш мозък, нерви, длани
изхабени – да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!“
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
В двореца – своя прост човешки смях.
Ако зачиташ всеки, но не лазиш,
Ако от враг и свой не те е страх.
Ако запълниш хищната Минута
С шейсет секунди спринт поне веднъж.
Светът е твой! Молбата ти е чута!
И главно, сине мой – ще бъдеш Мъж!
Ръдиард Киплинг
Превод : Валери Петров